Източник: Личен архив

Рестописи: Български шеф-готвачи в "Мишлен" ресторанти

Филип Захариев в Jose Calros Garcia Restaurant

Първият автор в новата ни рубрика е Филип Захариев. Главен готвач в Gruvelageret – ресторант на годината в Норвегия (2017) на Luxury Travel Guide. С Филип се запознах преди няколко месеца, когато направих интервю с него за Chivas Goodlife. Наскоро той сподели, че ще пътува за Малага да посети Jose Calros Garcia Restaurant. След посещението си Филип ми разказа за ресторанта и тогава ми дойде идеята, че това би била страшно интересна рубрика. Шеф-готвачи от България да пишат за посещенията си в ресторанти, номинирани в каталога на "Michelin" или в The World's 50 Best Restaurants. Предложих му да напише едно ревю за посещението си, а той ми изпрати този текст, наречен "Рестопис". Което мисля, че е чудесно име за новата ни рубрика. 

Ето и рестописа на chef Филип Захариев.

А лятото е само наужким, замирише ли на печени чушки. Не, че миризмата е лоша, напротив! Просто е малко тъжна и носталгична. Малко са тези, които обичат края на лятото. Аз не съм от тях.

И понеже във Видин аромата на печени чушки започна да се усеща все по-осезаемо, а и вятърът разнесе първите жълти листа по асфалта, настана време да стягам раницата и да се връщам към задълженията и отговорностите, които носи един главен готвач далеч от вкъщи.

И понеже всяко решение ми е предпоследно и идея си нямам какво ще ми хрумне „утре“, винаги пътувам с еднопосочен билет.

По същата причина резервирам билетите в последния момент. По-скъпо, по-скъпо, колко по-скъпо да е? А и свободата Санчо.

За мен това да нямаш насрочена дата, на която трябва да бъдеш на определено място е свобода. А тя е едно от най-ценните блага с които небесата даряват хората. После май са любовта и добрата храна. То добрата храна си е любов.

Та да разкажа за моята любов в края на лятото.

Тъй като пътят (въздушния такъв) от „вкъщи“ до Свалбард (един остров малко под Северния полюс) минава задължително през Осло, а аз все още не си бях резервирал билет до там (само от Осло до Свалбард), реших, че вместо да дам 300 евро за билет София-Осло (цената принципно е по-ниска, но не и в последния момент), с висене няколко часа на някое летище, по-добре аз сам да си направя връзката.

И понеже реших, че няма да пътувам директно към Осло, реших да проверя в кои от градовете в Европа, от които има полет до Осло (и такъв от София до тях) имат ресторант с „Мишлен“ звезда.

И така реших, че полетът ми до Осло, ще мине по леко заобиколен въздушен път през южна Испания. В Малага има „Мишлен“ ресторант, а билетът от София до Малага е 210 евро и още 100 евро от Малага до Осло. Фактически за 10 евро повече си правиш една кулинарна екскурзия. И това ако не е свобода здраве му кажи.

И така, резервирах си маса онлайн и „букнах“ билетите София-Малага и Малага Осло.

За Малага обаче, се минава през Истанбул. По-скоро се заобикаля през Истанбул. Но по-добре да пътуваш 5 часа с турските авиолинии, отколкото 3 часа с Райънeър да речем.

На борда на турските авиолинии храната е супер! Даже сандвичите са топли, меки и вкусни. Само за сведение на борда на норвежките авиолинии храната, не стига че се плаща, ами и е егаси храната...

Седем часа след излитането от София и два хубави филма в самолета от Истанбул, кацнах в Малага около 15:30ч.

Жега, та жега! Обаче, като знаеш, че от утре забравяш за късия ръкав и навън ще излизаш само с шапка, жегата ти е приятел.

Хванах някакъв автобус пред летището, който явно отиваше към центъра, откъдето трябваше с GPS-a да стигна до хостела, който си бях резервирал.

Хостелите са най-доброто място да срещнеш готини хора, когато пътуваш сам. Особено, когато не си от хората, които правят подробно проучване на местата, които посещават и знаят предварително къде да отидат и какво да видят.

Мен най-силно ме интересува храната. Аз гледам ресторантите и какво трябва да опитам, когато посещавам дадена дестинация.

Забележителностите са допълнителна екстра.

С 300 зора намерих хостела. Или аз трябва да науча испански или испанците да научат английски!

Даже в Гватемала много повече хора говореха английски. Егаси Европейците! И тия от Sygic да вземат да си ъпдейтнат картите най-края! За Батерията на iPhone да не споменавам въобще!

Резервацията в ресторант Jose Calros Garcia беше в 21ч. Това е най-ранната възможна резервация!

Испанците вечерят късно. Аз не бързах за никъде, така че 21 ч ме устройваше чудесно. След разхлаждащ душ след дългата разходка в 38 градусовата жега с 10 килограмова раница на гръб до хостела и зареждане на вече издъхналата батерия на телефона, се отправих пеш към ресторанта.

Малага определено е красив град с невероятна атмосфера и много, много красиви жени! Трудно е това да не ти направи впечатление.

Слънцето си казва думата. Жените и храната са хубави навсякъде, както и различни навсякъде. То това им е хубавото. В Малага обаче, най-хубавото на жените са краката. Дали заради тена, дали ходят много пеш из тези красиви тесни улички... незнам, от Малага ще запомня най-вече стегнатите хубави крака на жените и студената андалусийска супа Ахо Бланко.

Отскочи към Коментарите (0)

Магазин

Подобни статии

0 Коментара