Източник: Suntory.com

Уиски войните: Япония срещу Шотландия

За първи път в историята Япония оспорва лидерството на Шотландия

Японското уиски някога се считаше за нова атракция, доминирано от многобройни шотландски предложения, но тази перспектива се промени драстично преди две години, след като видният пишещ на тема алкохол журналист Джим Мъри обяви Sherry Cask Single-Malt 2013 на Yamazaki за най-доброто уиски в света в своята "Библия на уискито".

“Това беше студен душ за Шотландия - които трябваше да осъзнаят, че не са креативни и иновативни,” обяснява Бил Томас, собственик на Jack Rose Dining Saloon във Вашингтон, който притежава една от най-големите колекции на уискита в САЩ.

Tя включва впечатляваща японска селекция от големи брандове, изнасящи за САЩ - като Suntory, Nikka и Chichibu.

“Сега японското уиски достигна славата, която отдавна заслужаваше,” допълва Томас.

Макар да се опира на шотландските методи на ферментация, дестилация и отлежаването му в дъбови бъчви, японците са разработили свой собствен подход към производството на уиски, залагащ на постоянното усъвършенстване, вместо на вековните традиции.

Първото японско уиски е произведено през 1924 в дестилаторната Yamazaki край стария имперски град Киото, регион, прочут с чистите си потоци.

То се появява в резултат от срещата между двама души - Шинджиро Тори и Масатака Такецуру. Такецуру произлиза от род на производители на саке и е изучавал химия с намерението да продължи семейната традиция.

Работодателят му - японска компания за алкохол, го е изпратил в Шотландия да се потопи в традициите на уискито. Той учи в университета в Глазгоу и стажува в няколко дестилаторни. Когато се връща в Япония през 1920 с мечти за малц и малцова каша, той открива, че компанията междувременно е променила приоритетите си и е изоставила плановете за производство на уиски.

Случайно той е нает от Шинджиро Тори да му помогне да планира дестилаторна за уиски. Тори е предприемач и визионер, който е развил малък магазин за вносно вино в компания, наречена Kotobukiya (сега Suntory).

Неговият умерен успех в продажбите на подсилено вино, разработено за японското небце, му придава смелост да създаде уиски, което би допаднало на неговите сънародници.

Това е особено амбициозен ход на пазар, доминиран по това време от сакето.

Дестилаторната Yamazaki функционира и досега. Suntory оставят уискито си да отлежава в различни бъчви, правени от различно дърво и с различни размери, и след това експертно ги комбинират, за да се получи изключително балансирано сингъл малт уиски.

Те използват дъб мизунара, който се употребява единствено в Япония, за да придадат леко опушен вкус и нотки на тропически плодове и кокос. Сингъл малцовете на Yamazaki са достъпни и извън Япония, но са трудно откриваеми - заради голямото търсене.

По-късно Suntory отварят и друга дестилаторна - Hakushu, в гората на планина Кайкомагатаке. Тяхното сингъл малц уиски също се предлага на Запад, като е с нотки на зелена ябълка, жасмин и ванилия със сух завършек. Правят се и блендове между уискита на Yamazaki и Hakushu, за да се получи серията Hibiki от купажирани уискита на Suntory.

Въпреки че историята на японското уиски започва с дестилаторната Yamazaki на Suntory, тя далеч не свършва там. След 10-годишен договор, Такецуру напуска, за да построи дестилаторната на своите мечти на считаното от него за перфектно място - Хокайдо, остров в далечния север със суров климат, подобен на шотландския.

Дестилаторната Yoichi, създадена през 1934, е началото на Nikka, другия основен играч в японската индустрия на уискито. Nikka по-късно отваря и втора дестилаторна – Miyagikyo.

Сингъл малцовете на Nikka с различна възраст са наречени на дестилаторната, където се произвеждат. Като блендове, особено забележителен продукт на Nikka е Coffey Grain, купажирано зърнено уиски с нотки на ванилия и лешник. ("Coffey" е отправка към процеса на сепарация, и няма общо с напитката кафе.)

Сега няколко нови дестилаторни оспорват доминацията на Suntory и Nikka.

Chichibu в хълмистата префектура Саитама, на около 2 часа път от Токио, представи първия си сингъл малц през 2012.

Уискито е отлежавало основно в стари бъчви от бърбън и бъчва от японски дъб мизунара. Eigashima, производител на шочу и саке, също държи дестилаторната за уиски White Oak по крайбрежието, на около час път от Кобе.

С все повече японски уискита, появяващи се на американския пазар, Бил Томас дава следния съвет за тези, които желаят да се запознаят с тях: “Просто трябва да пробвате всяко от тях и да купите още сега колкото може повече от това, което харесвате, защото цените непрекъснато се повишават.”

Отскочи към Коментарите (0)

Goodlife.bg

Източник: CN Traveller

26.01.2016 Всички статии от този автор →

Магазин

Подобни статии

0 Коментара