Източник: Foodtoglow
Kак се създава готварска книга
Даяна Хенри - aвтор на 9 успешни колекции с рецепти, ни води през дългия и приятен процес
Книгите не се появяват от нищото.
Никога не съм си мислила: "О, време е за поредната, за какво да пиша сега?"
Те винаги се зараждат от нещо в моя живот.
Последната ми книга "Птица в ръката", се очакваше да бъде написана, въпросът беше само кога.
Дядо ми беше фермер, който отглеждаше животни за мляко и пилета. Всички в моето семейство са израснали с мисълта, че пилето е важно като вид храна.
Знаех, че това ще бъде книга, която би била полезна за хората.
Книгата не само се пише - тя се създава.
Tweeeet me!"Сол, захар, пушек" беше резултат от обсесивен интерес към консервирането, от лично желание да го правя по-добре и да разбирам научния му аспект.
"Безумна вода, консервирани лимони" - първата ми книга, бе резултат от години (включително такива, в които не пишех за храна) на събиране на рецепти от различни части на света – Близкия изток, Северна Африка – които ме интересуваха от детинство.
Тя трябваше да предаде магията на съставките и ястията, които за мен бяха почти извънземни.
"Гответе просто" беше резултат от нова нагласа, която по необходимост си изградих към готвенето, когато родих първото си дете. Има много неща, които узряват и втасват, докато се получат. Това не е бързо готвене, но е готвене без усилие.
Обсъждайте идеите си
Звучи донякъде претенциозно да се каже, че книгите се изграждат по естествен път, но е точно така.
Първо се появява зрънцето на идея, а после започваш да говориш за това с приятелите и близките си.
Дали те се интересуват от темата? Имат ли нужда от информация за нея? Подхождаш към цялото нещо все едно си правиш албум с изрезки.
Започваш да четеш и проучваш.
CRAZY WATER. Does any dish have a better name? Poetic and good to eat http://t.co/tHHEVoLRij pic.twitter.com/UsnC7hNLkB
— Diana Henry (@DianaHenryFood) September 4, 2015Мащабите на това, което ще обхванеш, никога няма да проличат в книгата, но ще й повлияят.
Наскоро открих папките си с бележки за "Безумна вода" и се изненадах колко много исторически неща съм чела.
Концентрирайте се върху рецептите
Същевременно, докато проучвам, си мисля за ястията.
Това е нещо, което така или иначе се случва през цялото време. Нахвърлям идеи за ястия – имам тефтери навсякъде и правя дълги списъци на компютъра – и после се връщам към тях.
Някои идеи идват от поставени от списания задачи – някой редактор може да поиска например осем ястия (включително пудинги) само с кореноплодни, или съдържащи цветя; трябва да мислиш особено усърдно, за да измислиш нещо.
Идеите за ястия ми хрумват и от пътешествия.
В Исландия преди няколко години си водих доста бележки. Ястията, които ми хрумваха, не бяха исландски, естествено, но имаха исландски вкусове.
Храните, които доминират в различните страни или региони, те вдъхновяват; в Ислания например това беше треската, ракообразните, копърът, овесът, бирата и - изненадващо за мен - женското биле.
Страните, които нямат особена изградена репутация по отношение на храната там, могат да бъдат най-вдъхновяващи.
Имам дълъг списък с ястия, които измислих в Естония, които още не са видели бял свят.
Съдържанието и рецептите се развиват паралелно.
Стесняваш насоката на книгата, правиш я по-прецизна, променяш и изглаждаш с проучването. Често цялостната насока не се проявява, докато не са готови към две трети от книгата.
Книгата е пътешествие, както и дестинация, ето защо често пиша увода най-накрая.
Подобни статии
