Източник: Foodtoglow
Kак се създава готварска книга
Даяна Хенри - aвтор на 9 успешни колекции с рецепти, ни води през дългия и приятен процес
Питайте приятели за обратна връзка
След като подготвя дълги списъци с ястия, които искам да включа, ги разпечатвам и моля приятели и редакторката ми Луси Банъл да ги прегледат.
Една от причините, поради които ги раздавам сред приятели, е да видя кои ястия ще ги грабнат. Винаги имам около три пъти повече материал от наличното място.
Книгата трябва да има свой собствен свят. Тя не е само страници и думи.
Tweeeet me!Приятелите обаче могат да направят "теста при прелистване" вместо теб.
Този тест е нещо, което аз самата правя, тъй като често купувам готварски книги. Той е, когато стоиш в книжарницата и разлистваш книгата.
Ако при прелистване попаднеш на достатъчно ястия, на които просто не можеш да устоиш, си купуваш книгата. Ако тя не издържа на този тест, я оставяш обратно на рафта.
Задайте темпото на книгата
Освен рецептите, трябва да решите какво ще пишете – уводи на глави, може би есета, които накъсват текста – и вземането на решения за това е трудно.
Всякакъв писан текст отнема от мястото за рецепти, и не ми се иска да махам твърде много (мразя да оставям рецепти неизползвани).
Всяка книга има различен баланс между писан текст и рецепти.
Когато с Луси решим какво ще влезе в книгата, определяме кои са най-добрите ястия за снимане - и тя прави план-схема къде попада всичко (главозамайваща работа, радвам се, че не се налага да го правя аз).
Понякога не мисля, че някое ястие е достатъчно добро, след като съм поработила по него, или считам, че друго е по-добро. Тогава планът се размества и преработва.
Заемете се с тестване (и не забравяйте за миенето на съдове)
Тестването на рецептите в много отношения е най-елементарната част от готварската книга. Просто се захващаш и готвиш.
Винаги имам намерението да го правя спретнато и подредено, водейки си бележки в голям тефтер.
На практика вземам използвани пликове и късчета хартия. Хората питат как върви тестването и отговорът е много скучен – аз буквално стоя и меря всичко, докато то се използва, и си записвам.
Ако съм разумна, го прехвърлям незабавно на лаптопа, след като съм готова. Никога не записвам самия метод на рецептата - него го запомням, но трябва да записвам всяка лъжичка и всеки грам.
Неведнъж съм гледала в кошчето, когато тествам в 2 сутринта, за да видя колко яйца съм използвала - и съм броила черупките. А изобщо да не започваме темата за миенето на съдове. Това като че ли е най-гадната част от работата ми.
Просто седнете... и записвайте
Писането е доста елементарно, поне след като си направил проучването. Когато писането върви зле – не мога да докарам правилно структурата на главата – се местя на дивана.
Бюрото или масата понякога карат човек да се чувства под натиск. Ако се отпуснеш, нещата се получават по-лесно. По същата причина обичам да пиша през нощта. Ако не ви се получава така, не се притеснявайте - никой не очаква от вас да работите посред нощ.
Това е нагласата, която позволява да освободиш мозъка си.
Тогава е много тихо - и няма нищо друго, което да трябва да правя (няма неща за миене или пране, които да отиват в пералнята или съдомиялната, няма домашни с децата). Ако вървя с добро темпо, мога да не спирам да пиша, докато не настъпи утрото, и после да си легна доволна (поне докато децата не ме събудят час и половина по-късно...) Знам, че това не е разумен или здравословен начин на работа, но за мен той изглежда е подходящ.
Детайли, колкото може повече детайли
Рецептите и останалите писани текстове отиват при Луси след завършването им, след което от нея започват да валят запитвания и въпроси. Казал си ‘гответе на среден огън, докато не стане златисто’. Редакторът пита точно колко време отнема това.
Някои неща са особено трудни. Помня, че се опитвах да обясня как се прави бистила – марокански пай от хилядолистно тесто. Всичко, което има слоеве и усуквания, е трудно за обясняване. Като автор се опитваш да бъдеш максимално точен и кратък.
Процесът на редактиране е дълъг и продължителен, но искам, като хората готвят по моите рецепти, ястията им да се получават. Това е едно от най-важните неща в готварските книги (ако не и най-важното въобще). Чудесно е, ако редакторът ти е много добър и информиран готвач (моята редакторка е точно такава). Тогава той знае за какво говориш, и улавя случайни грешки (лесно може да напишеш неправилна температура на фурната, или да пишеш 20 г вместо 120 г - и ако готви, той ще го забележи).
Интересувайте се от фотография
Наравно с писането идват и фотосесиите. Те траят 7-10 снимачни дни за книгите ми, в зависимост от дължината.
Точно там книгата придобива идентичност и излъчване. С Миранда имаме любими ястия и покривки, които изникват в почти всяка книга. Но във всяка тонът леко се променя, така че правим различна селекция (винаги купувам нови неща; не обичам книгите да са пълни с ястия, които не се използват в реални условия).
Едно от нещата, които сме си казали още от началото, е че има огромна красота в обикновеното и домашното.
Мисля, че част от работата ни е да покажем, че това, което е в кухнята или на масата, е по-красиво, отколкото сте забелязвали.
Това, което е наистина трудно при фотосесия на храна, е да вдъхнеш живот на храната. Снимаш във фалшива ситуация и се опитваш да направиш храната така, че да изглежда и реална, и красива.
Някои снимки се получават много лесно, при други са нужни много усилия.
Имала съм образи в представите си – има снимка на руски пир на две съседни страници в "Сол, захар, пушек" – които се получават точно по начина, по който съм ги визуализирала, и други, които просто не проработват, и дори не разбираш защо. Всички правят снимките: Джос Хърд, която готви храната при фотосесиите, фотографката Лора, Миранда и аз.
Джос е много важна, защото не познавам никой друг, който да прави храна с толкова живот в нея; в нейните ястия има истинско движение.
Не използваме никакви трикове (не съм сигурна дали някой го прави вече) и няма никакви пипкания с пинсети и пръчици с памуче. Джос оформя блюдото и после то се заснема (и го изяждаме за обяд).
С напредъка на фотосесиите разглеждаме снимките – Миранда добавя умалени версии от тях в плана – за да преценим дали нещата се получават както трябва. Т.С. Елиът е писал: ‘Докато черупката не се счупи, не знаем какво яйце сме мътили.’ Това определено е вярно за илюстрованите книги.
Подгответе се за финален преглед
След като всички кадри са заснети, те се обработват от Лора и се изпращат на Миранда, с редактирания от Луси текст. После Миранда сглобява всичко. Ако нещо трябва да бъде отрязано, редакторът го прави.
Никога не знам какво точно е отрязала Луси, което е едно от доказателствата колко добър редактор е тя.
От този момент не виждам материала, докато не дойдат коректурите. С Луси с часове ги преглеждаме, поотделно и заедно, нанасяйки корекции. По-късно сме последните хора, които виждат оправените коректури, когато преминаваме през целия процес още веднъж. Забавно, но въпреки че дълго време правим това, тогава не готвим. Поръчваме си доставка на индийска храна. Не пием и алкохол, докато не сме към края, за да не пропуснем нещо.
И си поемете дъх...
Описването на всичко това прави процеса на вид гладък и изчистен, но не е така
през цялото време. Накъсано е. Освен това обикновено имам три книги, по които работя едновременно в главата си. Винаги има една, по която работя ежедневно, една, с която се занимавам понякога (пътувам и чета материали в свободното си време) и друга, която още се оформя (на етапа на зрънцето на идея).
Понякога книгите се раждат бързо, но работя по една в момента, която с периодични паузи се подготвя вече 10 години. За нея е нужно много пътуване, така че тя трябва да се вмества (като време и бюджет) в по-дълъг период. Добре е, когато имаш такава книга – тя някак си расте и се развива сама.
Какво е най-доброто във всичко това? Освен че в крайна сметка имаш книга, нещо, което наистина да държиш, четеш, и да готвиш на база написаното в нея, прекрасна е креативността, която споделяш с други хора. Впечатлена съм колко хората се вълнуват от работата си. Това ме трогва. Когато работех в телевизията, името на всички беше в надписите. Продуцентът обикновено е последен, но се споменава всеки отделен човек. Никога не изглежда честно само името на автора да е на корицата на книгата. Книгата не само се пише - тя се създава.
Подобни статии
